Преди време един мой приятел написа няколко критични думи в блога си по отношение на приюта на свещеника от Нови хан и ме накара да се замисля, но така и не набрах смелост да поразсъждавам пред всички. Днес съм провокиран от продължаващите няколко дни дебати "за" и "против" приюта в Нови хан. Макар че всъщност гласове "против" май не съм чул (ти си, Стефане!), та аз ще си присвоя правото да дам "обратното мнение".
Всъщност трябва да е ясно, че проблемите са в две посоки, а не елементарното "гадната бюрокрация мачка доброто дело заради някакви хартийки"...
Първо, строителството на т.нар. приют. Слушах или поне правих опити да слушам свещеника в едно предване на Дарик радио, в което водещата дълго и упорито се опитваше да разбере, защо не е строил законно. Е, не разбра! Чухме с много прекъсвания една история започнала още с партийния секретар, БКС-то и какво ли не още... само не и защо сградите са построени незаконно. Може ли незаконно да правиш добро дело! Или йезуитският девиз "Целта оправдава средствата" действа и в случая? И нека т.нар. журналисти да не казват и пишат "Колко други незаконни неща има - хотелите на съдиите ВАС в Приморско, например - защо точно с това се захванахте?" Защото, ако в т.нар. приют стане пожар или земетресение и (Да не дава Господ!) има пострадали или жертви, същите те ще ревнат: "Къде спа властта? Защо не взе мерки навреме?" Могат ли всички, които подкрепят свещеника и делата му във Фейсбук, да са сигурни, че това няма да се случи, защото не са спазени правилата за пожарна и сеизмична безопасност, например? Не могат! Затова има органи и институции, които трябва да гарантират спазването на правилата. Другото е типично нашенската простотия "Законът е врата у поле!"
Вторият пласт на разсъждения ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да са правата на хората, които са "настанени" в т.нар. приют. Да, вероятно за тях това е последен шанс! Да, вероятно там се чувстват добре! Да, вероятно не са успели да намерят своето място никъде другаде в системата на социалната ни закрила! Но това все пак е едно незаконно изградено и създадено обиталище, защото, ако не отговаря на строителните изисквания, не вярвам да има лиценз за предоставяне на социална услуга. Не вярвам, че може да покрие стандартите за живот на деца, които се отглеждат вън от родното си семейство. Не вярвам в т.нар. приют да са идвали на проверка от Държавната агенция за закрила на детето. Не искам да повярвам, че много хора и организации минават "през иглени уши", за да предлагат услуги и грижа за деца и възрастни, а е възможно някой си (макар и свещеник) да го прави в такива размери НЕЗАКОННО.
Не искам и да си представя какво правят на едно място 130 деца и възрастни, по-добре да не мисля за хилядите проблеми - за хигиенните изисквания, за изискванията към храната, за насилието... Ние мислим и се опитваме да закриваме специализираните институции, а в Нови хан градят нова и ГОЛЯМА, много голяма институция. Ние си говорим за правата на детето, а свещеникът позира за снимки с деца - дали има съгласието на родителите им?
И оставете, моля ви, сълзливите приказки за нещастните сираци и бездомните несретници! Много по-лесно е да ги струпаш на едно място и да вярваш (искрено при това), че вършиш нещо, по-лесно е, отколкото да се бориш за социалната интеграция на тези възрастни и деца! Но вероятно това свещеникът няма как да го разбере, все пак е свещеник, а не социален работник... Но това не значи, че общественото мнение трябва да се формира само и единствено от неграмотните човеколюбци! Това вече не е достатъчно! Ако искаш да помагаш на хората в нужда - трябва и да си грамотен, да знаеш какво правиш, да знаеш защо го правиш и да знаеш какво ще постигнеш с делата си.
Човекът дал обещание пред Бога и сега го изпълнявал... Извинете, но е несериозно!!! Само с обещанието пред Бога не става - трябва и да знаеш какво правиш, трябва и да го правиш законно и добре! Другото е като купуването на индулгенции...
И в края - Отец е единствено Господ, драги писачи! Каза ми го преди време един друг свещеник Иван, Иван Дойчев от Добрич...
Няма коментари:
Публикуване на коментар