вторник, 27 април 2010 г.

За болните, истински болните!

Искрено се забавлявах на всички перипетии, които ни предлага "сапунената опера" антикризисни мерки на правителството, дори напоследък спрях да следя всичко, което ни пробутваха чрез т.нар. медии.
Но днес пак всичко избухна с (почти) нова сила и... разбрах, че не бива да се разболявам! Защо ли?
Защото т.нар. правителство май ще успее да наложи на всички един от първите три дни болничен да не ми се заплаща. А иначе формулировката е: "аз да си поема болничния". Тия са напълно ненормални!!! Истината е доста по-друга...
Аз работя при даден работодател (може дори да е т.нар. държава - "Пазил ме Господ!"), за което получавам трудово възнаграждение. Когато съм болен е необходимо някой да ме обезщети за това. Затова е измислена системата на Националния осигурителен институт, който обезщетява болния (за да не умре от глад). За да може НОИ да върши това аз всеки месец му плащам и се надявам, когато това е необходимо да ми върне част от парите. На това пък му викат солидарност.
До тук - добре, но... Българското НОИ няма пари и ми казва: "Ти ми плащай всеки месец, но аз ще те обезщетявам, когато аз (правителството) реша! Криза е! Трябва да сме солидарни! Поеми част от трудностите на кризата! И без това се разболяваш много често, сигурно лъжеш в комбина с доктора и работодателя..."
Ако досега не съм лъгал, вече е сигурно, че го правя - няма да взимам болнични, а ще си дремя на работа, ще заразявам и другите колеги!
Ех, ако открия легален начин да не плащам всеки месец на НОИ... щастието ми ще е пълно!
А тия, истински болните, които измислят подобни абсурди - те май също не ходят на лекар или поне не си пият редовно хапчетата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар