сряда, 24 юли 2013 г.

Жалки сте, госпожи и господа режисьори!

Опитвам се да си намеря обяснение за събитията през предната нощ около парламента на Република България и... нещо не се получава. Защо ли?
Защото...
1. 40 дни протестиращите мирно (според някои, включително и според мен, прекалено мирно) изразяваха мнението си за действията на сегашните управляващи. Полицаите ходеха сред множеството и действително помагаха да се отстраняват провокатори и се държаха почти като нормални хора. Всичко беше чудесно, само дето нямаше особен резултат - и за протестиращите (властта се правеше, че не съществуват), и за властта (все пак десетки хиляди граждани 40 дни протестираха и това не оставаше незабелязано);
2. Провокациите от страна на властта с назначенията на очевидно несвестни хора на ключови позиции не носеха резултат - искането си остана "Оставка!". Беше все едно дали ще назначат отново Делян Пеевски за шеф на ДАНС или Местан за шеф на Агенцията за българите в чужбина - границата на благоприличието бе надмината и всичко беше ясно. Оставаше само властимащите да го приемат и да подадат оставка.;
3. Обаче вместо това те решиха да цакат и да представят мирния протест и гражданите на него като банда разбойници, които рушат и бият нещастните депутати и полицаи и... стана тя каквато стана...
А какво всъщност стана?
Вместо да излязат след края на работния ден от народното събрание депутати, гости на комисиите и отразяващите ги репортери и оператори бяха задържани като заложници. Ще кажете, че звучи силно - ЗАЛОЖНИЦИ. Но истината изглежда точно такава.
Вместо да напуснат сградата на събранието те бяха задържани от НЯКОГО. Кой точно не е ясно - вероятно министърът на вътрешните работи е издал подобно нареждане. И, ако за депутатите има някаква (макар и тотално сбъркана логика), то за гостите и особено за журналистите няше нито една нормална причина да бъдат задържани в сградата, освен да послужат като ЗАЛОЖНИЦИ. Тях никой нямаше да ги притеснява, дори напротив - всеки се интересуваше какво става вътре, защо не никой не излиза...
Около 22.00 часа (колко удобно за пряко предаване по вечерните новини) бял автобус обграден от полицаи с тежка екипировка тръгна да напуска обсаденото Народно събрание, но... тук вече става интересно! Тръгна не през рехавите редици на обсадата пред официалния вход на сградата, а през множеството около "Александър Невски" и то обикаляйки го като на парад от сградата на Синода към улица Оборище. Парадът обаче беше през гражданите, които бяха насядали и очевидно не искаха да пуснат автобуса. Тук онези тежко екипираните (иначе много мили и любвеобилни) си влязоха в ролята - ритници, палки, юмруци, щитове по главите и телата на хората... и резултатът бе налице - всички видяха пукнати глави, полицейско насилие и кръв! Гражданите обаче не стигнаха до крайности (очевидно съзнавайки, че не си струва да се умре или пострада тежко заради една отиваща си вече власт) и отстъпиха.
Е, те тук стана най-интересно - вместо, вече излязъл от множеството (с бой и кръв), автобусът да продължи по Оборище (където почти нямаше хора) и да излезе от района през паметника Левски или кръстовището на Ректората, внимание, ТУШ, цялата процесия начело с биячите и изплашените депутати в автобуса пробиха отново загражденията на хората и се прибраха в Народното събрание!
Или с други думи - показаха, че могат с бой и кръв и се прибраха, за да има и ВТОРИ дубъл.
Оттук натам до 2.30 часа полицията си стоеше в района на Народното събрание (ама зад загражденията) и си чакаше реда за втори бой. Ама истински провокатори къртили плочи от настилката и градили барикада, ама потрошили чадърите на околните заведения, за да ги ползват за барикади... нищо - все едно нямаше полиция. Същата тази полиция, която 40 дни ходи с десетките хиляди и тихомълком отстраняваше всякакви навлеци, провокиращи насилие, сега просто им каза: "Давайте, сега е моментът!"
След това за нула време вече твърде професионално раздели протестиращите, за да не могат да противодействат на напускането на сградата (е, пак с бой и кръв) и набързо изкара камионите на жандармерията с мръсна газ. А властта имаше късмет, че една млада жена не попадна под колелата им, дръпната в последния момент от други протестиращи. Защото в такъв случай днес щеше вече да има друга ситуация, съвсем друга!
За множеството от хората на протеста не остана и грам съмнение, че това бе "активно мероприятие", което днес показа и целите си - да дискредитира протестиращите, да ги покаже като вандали и разбойници и да свали от тях растящото обществено доверие. Дали се е получило - времето ще покаже. Кой е участвал (защото имаше "обосновани предположения", че и ГЕРБ не са само наблюдатели на простотията полицейска) - също ще се разбере.
Аз си мисля през цялото време за хората с униформи, част от които с очевидно наслаждение ни биха, ритаха и заплашваха. Вярно военизирани, вярно изпълняват заповеди, ама... на някои им харесваше!!! За тях бяха скандиранията "Еничари".
А за режисьорите остана последното (вече около 5.00 часа сутринта) скандиране "Жалки сте!". Ами "Жалки сте!", щом и подобен сценарий не можете да изпълните правдоподобно.