Днес съм тотално провокиран от един материал, публикуван на сайта на Националната мрежа за децата - www.nmd.bg. В него накратко се обяснява, че в Пазарджишка област ще се построят 6 Центъра за настаняване от семеен тип за деца. Е, вярно, че в двата Дома за медико-социални грижи за деца в Пазарджик и Ветрен в момента се отглеждали общо 17 деца, но имало деца от областта в други домове в страната, които евентуално ще се завърнат.
Ще пропусна да направя коментар по заглавието „Откриват 6 центъра за болни деца”, но другото ми е трудно да го преживея... Хайде да поразсъждаваме малко!
6 Центъра за настаняване от семеен тип за деца, които по закон могат да са с капацитет до 15 деца всеки – общо ще се получи 90 деца! Ако приемем за вярно, че се планира в новите центрове за настаняване от семеен тип за деца да не се настаняват повече от 12 деца, то пак общият брой е големичък – 72. Но кой знае – може пък по страната да са разпилени 50 – 60 деца от областта... кой знае? Всъщност в Регионалната дирекция „Социално подпомагане” - Пазарджик трябва да знаят.
Но аз всъщност исках да попитам нещо по-просто – как може да съществуват 2 Дома за медико-социални грижи за деца в Пазарджик и Ветрен с общо 17 деца, настанени в тях? Той въпросът е риторичен – не могат да съществуват! А защо всъщност досега не са ги закрили?
Вярно е, че България е богата държава! Вярно е, че в момента сме в небивал икономически възход! Вярно, че адашът Дянков (Да се свети Името му!) всеки ден търси нови идеи за инвестиране на огромния бюджетен излишък! Ама все пак – 17 деца в 2 ДМСГД...
Съвсем друг е въпросът, че децата с увреждания (не че в ДМСГД са само деца с увреждания) май нямат шанс за приемни семейства – никой не говори по тази тема. Май всички са приели, че просто ще ги преместят от Домовете за медико-социални грижи за деца в Центрове за настаняване от семеен тип за деца. А дали това е идеята на реформата... Дълбоко се съмнявам!
