Боледувам си тези дни мирно и тихо на работното място, коментирам топлото време и задаващата се студена зима и изведнъж идилията бе нарушена. Ще питате, какво може да ме стресне в момента ли? Не е новината за нов стандарт за кашкавала (както би трябвало да е в нормалния свят), нито протестите на студенти и учени (така е в нормалния свят), нито пък миникризата любимия ми Левски...
Просто до ушите ми стигнаха дълбокомислията на Кристалина Георгиева и Бойко Борисов, споделени с широката публика на петата национална среща на бизнеса с правителството. Честно казано в този момент съжалих, че не се занимавам с бизнес, за да мога да присъствам на тази среща – вероятно голяма радост е настанала, а аз пропуснах момента. Защо радост ли?
Горните двама – единият 3 (три) пъти „Политик на годината”, другата вероятно тази година ще е „Политик на годината” – се отплеснали в едни метафори, в едни образни сравнения и цветисти определения – да ти се накъдри мустакът!!!
Чуйте само: "Кризата е като да караш в мъгла - залепяш се за светлините на предната кола"; "На нас ни се падна не само мъгла, но и дъжд, и лед"; "А какво щеше да стане, ако се бяхме залепили за Ирландия, както ни съветваха някои?"; "Ако се бяхме залепили за Ирландия, досега да сме от другата страна на дерето”; "Надали в Швеция Андрешко биха възпели като герой”; "Ами, ето – на мен тук много ми харесва пред "Шератон" – точно това каренце, където е църквичката и е празно. Днеска имаме сила и власт - може нощеска да струпаме един кокошарник и ние – и утре – ама чакай, моите деца живеят тук, как ще го бутаме"
Как да си обясним всички тези СЛОЖНИ мисли? Единият вариант на обяснение е простичък – все още двамцата не са стигнали по абстрактното мислене и по тази причина говорят в образи. Тук напредъкът е очевиден обаче – едно време Малтус обяснявал света с аналогии с човешки организъм, нашите хора са напреднали – леки коли, мъгла, Швеция, Ирландия, каренцето пред „Шератон” – не са прости като самоукият социолог и свещеник Малтус.
Тази ми теза обаче търпи сериозна критика – поне единият от тях е назначен на работата си, а не е избиран и то в България (тук знаете, когото ни предложат – него избираме, че и се радваме на всичкото отгоре). Та назначенията в Световната банка и сега за еврокомисар предполагат конкурс, препитване (спомнете си опита ни да уредим по „втория начин” една друга дама за комисарка), а оттам и наличието на абстрактно мислене... Не си спомням Кристалина Георгиева в Европарламента да се беше „залепила” за някого или нещо.
Другият вариант на обяснение трябва да го търсим явно в същността на приказките на двамата главни герои на срещата. Те явно обичат да карат автомобили и то във всякакви условия – мъгла, дъжд, лед. Вероятно добре знаят, колко е лесно да се подхлъзнеш в такива условия и.... в дерето. Не знам защо, но напоследък имам лошото чувство, че поне единият от тях се пързаля към дерето и дилемата ми е, дали още не е разбрал за подхлъзването или просто бодряшки се радва на живота от пързалката.
Ако пък толкова искат да изпитат силни усещания като водачи на МПС, да направят прехода София – Перник – Дупница и обратно. Но да го направят в пиковите часове със стотиците хиляди работещи в столицата жители на Югозападна България, да се врътнат на пътния възел Даскалово (Бат Бойко го знае – често го открива) и да разберат, как да се качат на магистралата (която не е магистрала, май). Да не забравят – екшънът е по-голям, ако са без основните "външни полови белези" на властта – сините буркани!
Всъщност още една препоръка – като стигнат до Дупница, да се видят и с „братя” Галеви, че те вече са чисти и неопетнени граждани (според Кюстендилския съд, де) и всеки може да се среща с тях (не са оперативно интересни лица) – може да се почерпят идеи за карането в лоши метеорологични условия.
Другата важна тема от разсъжденията на двамата висши чиновници – на България и Европа – строителството – също е добре представена. Кокошарници, Дубровник, "Шератон"... Аз обаче като един Тома Неверни пак си мисля разни работи... Нещо целите много малки, г-н Борисов! Някакви дребни собственици на магазинчета и етажи в Несебър – на това му викат: „На умряло куче нож вади!” На тях само десант от въздуха не им спуснаха (иначе морски имаше – почти като дебаркирането в Нормандия), но вероятно „крутите” мерки ги пазят за незаконните имоти и хотели, които ни показваха от хеликоптер – зер и това няма в Дубровник (не че съм ходил там, де). Макар че щом катаджиите прибирали по 1 200 000 подкупа годишно, какво ли правят другите...
Да не забравя да помоля вътрешния министър още отсега да разполага жандармерия на каренцето пред Шератон, не за друго, ами да пазят Бойко Борисов, като започне да струпва кокошарник там - все пак министър-председател е и току виж някой негов работодател (избирател) решил, че не харесва дизайна на кокошарника – конфузно ще се получи някак...
Аз обаче нещо се отплеснах... Всъщност исках да съм на тази среща, за да видя как реагират бизнесмените. Защото, добри или лоши, те са хората, които дърпат държавата напред и дават възможност на адашът Дянков (Да се слави Името Му!) да казва, че Швеция имала какво да се поучи от нас! Там вече съм бил – има на какво да се научат от нас, но дано не го правят – хубава им е страната...
